На шведска маса Телецът не се хвърля веднага към храната. Това би било неуважение към възможностите. Докато останалите вече строят кула от мини сандвичи, той прави бавна обиколка с празна чиния и поглед на човек, който оценява терен за бъдеща вила.
Първият кръг е разузнавателен. Къде са топлите неща? Има ли сос, който си заслужава? Колко често допълват десертите? Телецът забелязва детайли, които другите пропускат: сиренето с подозрително добра коричка, хляба, който очевидно е още топъл, и онази купа с маслини, поставена на стратегически неудобно място.
Когато най-сетне се върне за истинския избор, чинията му не е претъпкана. Тя е композиция. Нищо не докосва нещо, с което няма общо бъдеще. Салатата има пространство, гарнитурата не влиза в спор със соса, а десертът се взема отделно, защото Телецът уважава правилния ред на събитията.
Най-голямото му изпитание е приятелят, който казва: „Вземи си повече, после ще видим.“ После ще видим? Това не е стратегия. Телецът не оставя удоволствието на случайността. Той знае, че има разлика между „хапнах нещо“ и „намерих точната хапка“.
И ако се върне трети път до масата, не го наричайте лаком. Това е последващ анализ. Възможно е картофките да са били по-добри от очакваното, а човек с принципи не пренебрегва нови доказателства.