На пазара има хора, които избират диня по цвят, други — по размер, а после има Телецът. Той не купува диня. Той провежда подбор за почетна роля на семейната трапеза.
Първо оглежда кандидатите. После леко почуква по кората с увереността на човек, който неслучайно е гледал поне три видеа по темата. Звукът трябва да е нито твърде глух, нито твърде звънък, а някъде в онази мистична зона, която само Телецът и динята разбират. Следва проверка на жълтото петно, дръжката, симетрията и общото впечатление, че плодът има сериозни намерения.
Продавачът може да каже: „Всички са сладки.“ Телецът кимва учтиво, но това не отменя процедурата. „Сладки“ е обещание. А Телецът търси доказателства. Той повдига една диня, преценява тежестта ѝ, връща я внимателно и продължава към следващата, сякаш избира нов матрак, а не плод за следобеда.
Най-смелият приятел е онзи, който посочи произволна диня с думите: „Тази става.“ Телецът го поглежда спокойно. „Става“ не е достатъчно. Има разлика между диня, която става, и диня, за която после всички млъкват след първата хапка.
Когато най-после направи избор, Телецът я носи с особена гордост. Тя не е просто тежка покупка. Тя е резултат от експертиза, търпение и безкомпромисна вяра, че лятото заслужава да е сочно. А ако динята наистина се окаже идеална, той няма да се хвали много. Само ще каже: „Е, личеше си.“