Когато в ресторанта сервитьорът каже: „Менюто е с QR код“, Телецът не отказва технологиите. Просто гледа малкия черно-бял квадрат така, както би гледал врата без дръжка. Къде е менюто, което можеш да разгърнеш, да задържиш с две ръце и да прелистиш с важния вид на човек, избиращ съдбата на вечерята?
Телецът сканира кода, разбира се. Телефонът отваря страница, буквите са дребни, снимките изчезват при най-интересното ястие, а батерията демонстративно е на 12 процента. Някъде между „специалитети“ и „добавки“ той започва да изпитва носталгия по ламинираните страници, на които супите си стояха мирно и никой не изскачаше с прозорец за бисквитки.
После идва истинската работа: не просто да се избере ястие, а да се проведе разследване. Какво точно означава „фермерска гарнитура“? Колко е „порция за споделяне“ според хората, които очевидно не познават апетита на Телец? И защо сосът е описан с три поетични думи, но никой не е написал дали е гъст?
Приятелите вече са поръчали, а Телецът още разглежда. Не се бави — той пази всички от прибързан избор и евентуална суха паста. Накрая оставя телефона, поръчва спокойно и пита: „А хлябът към това топъл ли е?“ Това е въпросът, който разделя случайното хранене от преживяването.
И ако сервитьорът донесе хартиено меню „за всеки случай“, Телецът не казва нищо. Само го приема с онази тиха благодарност, с която човек посреща цивилизацията обратно на масата.