За повечето хора изборът на места в киното е лесен: „Има ли две свободни едно до друго?“ За Лъва това е стратегическо решение с влияние върху целия културен сезон.
Той не гледа просто схемата на залата. Той анализира перспективата. Прекалено отпред? „Не сме дошли да водим разговор с екрана.“ Прекалено встрани? „Главният герой няма право да минава покрай нас под ъгъл.“ Прекалено назад? „Ще чуваме как някой от последния ред развива собствен сюжет с пуканките.“ След кратък оглед Лъвът избира място точно там, където звукът, картината и личното му чувство за величие най-сетне постигат мир.
После идва въпросът с храната. Другите поръчват малки или големи пуканки. Лъвът пита с поглед дали има вариант, който изглежда като разумен избор, но позволява на цялата компания да разбере, че тук се гледа филм с мащаб. Напитката също не е случайна: тя трябва да е достатъчно студена, достатъчно удобна и най-вече да не шумоли драматично в тихата сцена.
Когато светлините угаснат, Лъвът може да стане изненадващо дисциплиниран зрител. Само че ако някой пред него започне да проверява телефона си, в тъмното се появява онзи поглед, който не се вижда, но се усеща като официално предупреждение от управата на залата.
А след финала Лъвът не казва просто „Хубав беше“. Той прави кратък, но категоричен разбор: кой е носил филма, кой е имал нужда от по-добър сценарист и защо финалната песен очевидно е пропуснала възможността да бъде по-величествена.
Защото Лъвът не ходи на кино, за да гледа история. Той отива, за да гарантира, че историята е получила правилните седалки, правилните пуканки и достатъчно уважение.