Менюто в ресторанта е замислено като спокойно четиво. Човек сяда, разглежда, сравнява, пита дали сосът е леко пикантен. Овенът го отваря с изражението на участник в състезание, при което наградата е първата хапка.
„Ще погледна набързо“ означава, че за осем секунди вече е преценил супите, основните, гарнитурите и има категорично мнение за шрифта. Докато другите още се колебаят между две салати, Овенът е избрал ястие, резервен вариант и десерт, който „само разглежда, де“.
Най-интересната част идва, когато сервитьорът попита дали всички са готови. Настъпва колективно мълчание. Някой казва: „Дайте ни още минутка.“ Овенът кимва разбиращо, но вътрешно вече води преговори с часовника. Тази минутка има подозрително много секунди. Той не иска да притиска никого, просто има ясна визия как храната трябва да пристигне преди разговорът да е преминал към трети сезон.
Ако някой избере същото ястие, Овенът го приема като ласкателство, но веднага започва да предлага подобрения: „Ти вземи с картофи, аз с ориз и после сравняваме.“ Така обядът неусетно се превръща в малка кулинарна експедиция с неофициален ръководител.
Когато храната пристигне, Овенът не просто започва да яде. Той официално открива събитието. Защото при него изборът от менюто не е колебание, а спортна дисциплина: бърза преценка, смело решение и достатъчно място за десерт, понеже добрата стратегия винаги има сладък финал.