При Рака стайните растения не са декорация. Те са тихи съквартиранти с характер, история и вероятно мнение за отоплението.
Докато други хора поливат цветята „когато се сетят“, Ракът влиза в стаята с вниманието на човек, който проверява как е преминала нощната смяна. Първо поглежда листата. После почвата. После прозореца, защото може би слънцето е било твърде настоятелно. Ако едно листо е клюмнало, Ракът не казва „растението увяхва“. Казва: „Нещо не му е добре.“ И започва разследване с нежна тревога, лейка и преместване на саксията точно с трийсет сантиметра.
Най-особеното е, че всяко растение има собствен социален статус. Има едно, което е „много чувствително“. Друго е „инат, но ще се оправи“. Трето е подарък от човек, за когото се говори с малко по-тих глас. А онзи малък кактус на перваза формално не изисква почти нищо, но въпреки това получава проверка: „Ти добре ли си, моето?“
Ако гост случайно премести саксия, Ракът не прави сцена. Само я връща на мястото ѝ с точността на музейна реставрация. Защото това не е просто ъгълът до лампата. Това е мястото, на което фикусът получава сутрешна светлина, но не и течение, и от което може достойно да наблюдава семейния живот.
После някой пита как Ракът успява всичко да му расте толкова добре. Отговорът е прост: растенията усещат, когато някой не ги гледа като зелени предмети, а като малки домашни граждани с право на вода, светлина и емоционална сигурност.