Настолните игри обещават уютна вечер, смях и приятелско съревнование. После някой вади кутия с фигурки, жетони, шест вида карти и правилник, който изглежда като договор за космическа мисия. Овенът вижда всичко това и казва най-опасната фраза в историята на игрите: „Спокойно, ще го разберем в движение.“
Докато останалите още търсят раздела „Подготовка“, Овенът вече е раздал картите, избрал си е цвят и е поставил фигурката си на старт с решителността на човек, който има международен турнир след пет минути. Някой започва да чете: „В началото на всеки ход играчът може да...“ Овенът кимва, хвърля зарчето и пита: „Добре, а печели ли се с най-много точки или с най-много драматични обрати?“
След първия ход неизбежно възниква въпросът дали една карта може да се използва преди друга карта. Настъпва тишина. Всички поглеждат правилника. Овенът поглежда часовника, после правилника, после масата и предлага решение с увереността на върховен съдия: „Нека сега може. По-интересно е.“
Най-смешното е, че Овенът не мами. Той просто вярва, че всяка добра игра има нужда от темпо, импровизация и поне едно правило, открито чак след като вече е променило хода на цялата вечер. Когато накрая се окаже, че никой не е броил точките правилно, той само свива рамене: „Е, но беше оспорвано.“
За Овена настолната игра не е битка за победа. Тя е експедиция, в която зарът трябва да се хвърля смело, правилникът да не пречи излишно, а приятелите да са готови за сюжетен обрат още преди първата напитка.